Страници

неделя, 2 ноември 2014 г.

Дневник

Здравейте момичета,

Ето ме пак отново. Не бях правила тефтер, но за всичко си има първи път. За съжаление, а може би не не мога просто да украся един готов тефтер и да го придставя за мой.....прекалено лесно ми се струва, а тези който ме познават знаят, че аз съм живото въплащения на "защо да е лесно като може да е трудно".
Всичко започна с едно момиче което дойде на моят курс и каза, че много иска да си направи собствен тефтер. Видяла такъв направен от Вили Арт във Варна, но за съжаление Вили не продава творенията си. Така се запознах с блога на Вили. Ето един творец в България който ме впечатли. За нея думата ми е една "ИЗУМИТЕЛНА". Ето, че след година търсене започнах да намирам хора който са пристрастени към вълшебната дума скрапбукинг и правят едни от най-забележителните неща който някога съм виждала.
За да науча някой на нещо аз първо трябва да го изпробвам. Задачата беше да е тефтер, да има дизайнерска хартия, да има разделители и място където да си запише рецептите, но никакви снимки.
Вдъхнови ме толкова, че загубих сънят си. На следващия ден между чистене, готвене, пренасяне на дърва се роди тефтерът.
Той включва 14 дизайнерски страници ембоснати от към гърба за да е по удобно да се пише, 80 страници за тефтер разделени на 2 групи,четири разделителя украсени с дизайнерска хартия двустранно, малко тефтерче (киснато в чай и шито на ръка) за рецепти, място за химикал и тайни и над 14 малки тага и 4 големи.


За съжаление в Дигитала изцяло обезобразиха страниците, бяха ги прикачили от грешната страна и изцяло пренаредили......пълен хаос......чак ми се плачеше. Но понеже съм свикнала от дефекти да правя ефекти сега всичко това е зад гърба ми и тефтерът е готов.



Реших да го подаря на една много специална приятелка от едно много малко градче в България с която се запознах на скоро във Фейсбук. Тя прави най-красивите декупажи който някога съм виждала, а и е страхотен човек, толкова пълна с радост и живот, усмивки и много много идей. Надявам се да ти хареса Натали.







И за последно едно ОГРОМНО благодаря на Станислава за вдъхновението.

Няма коментари: